Към съдържанието


Снимка

Неописан тип владетелска монета от Добруджа с монограм „/Т“ (средата на XIV век)


No replies to this topic

#1 edin

edin

    edin

  • Напреднали
  • 1136 Мнения:
  • Gender:Male

Публикувано 14 май 2020 - 07:25

Колеги,

Представям на вашето внимание статия за новооткрита средновековна монета. Автор - Владимир Овчаров

 

 

Владимир Овчаров 

Варна    
 
Неописан тип владетелска монета от Добруджа с  монограм „/Т“ (средата на XIV век)
 
През 1899 г., описвайки монетосеченията на Крим, Ретовски въведе монетни емисии с монограм „Т”, чиято семантиката и досега остава загадъчна

1. Според него тези издания трябва да са свързани със западно-европейски владетел, който управлява територия в пределите на „Златната Орда“. По-късно бе предложено, че монетите с този монограм са емитирани в средновековния град Тана/Азов (наследникът на античния град Танаис на устието на р. Дон), но според Фомичев монети с такъв знак не са открити в Азов

2. Правени са опити контрамаркирани татарски издания с „Т“ да се отнесат към добруджанските владетели – в интерес на истината без конкретни доказателства

3. Съвременните публикации по темата са противоречиви и не дават отговор за значението на монограма „Т”

4. В. Кирилко и В. Авраменко предполагат, че тези издания трябва да се отнесат към монетарницата на Кафа, чиито продукция е предназначена за Княжество Теодоро

5. Наскоро се публикува сребърна монета от нов тип, която е с подобен монограм (vT*) и чийто издател остава все още дискусионен

6. Действително, всички тези издания наподобяват хералдиката от Княжество Теодоро (югозападен Крим), при която буква „Т“ се явява в основата на всички монограми и гербове – въпреки че там такива монети не са откривани (!), (Обр. 1).

 

В настоящата статия са представени две монети от Добруджа и прилежащата ѝ икономическа зона, които са от неописан тип. Новооткритите монети имат в основата си същия монограм „Т“, но в този случай основната буква е с прилежащо рамо „/Т“. По периферията се наблюдава нечетлив околовръстен надпис, който определено не е на арабски език. На обратната страна на тези загадъчни монети е гравиран хептаграм (Обр. 2).  Графичното изпълнение и метрологичните данни датират това издание в средата на XIV век. Според мен новите находки дават възможност да се направят известни предположения, които могат да спомогнат за атрибутирането на монетите. Потърсих съдействието на колегите – специалисти по генуезо-татарските монетосечения: според В. Кирилко и В. Авраменко тези монети не могат да се отнесат към тази група и най-вероятно са свързани с представители на рода Тертер (?). Според тях става въпрос за локално издание, т. е. от Добруджа, тъй като медните емисии са с ниска стойност и циркулират в региона на издаването си. Показателен е примерът, че 95% от медните издания от Крим се откриват само в региона и само 50% от собствените сребърни издания. След като се отхвърли тезата за предполагаемо генуезо-татарско издание предположих, че става въпрос за имитативно татарско издание, тъй като тези монети имат най-близък паралел с анонимните пулове от Исакчи.  Вероятно става въпрос за примитивно гравирана татарска тамга за  собственост (?). Имайки предвид тази потенциална възможност, потърсих съдействие на специалистите по монетосеченията на „Златната Орда“. Трябва да отбележа, че един от най–добрите специалисти по татарските монетосечения (П. Петров, Институт археологии им. А.Х. Маргулана, Казахстан) се съгласи с предложения от мен паралел, но изтъкна, че „монголските тамги и европейската символика имат различно графично изпълнение“. Според него става въпрос за монограм или родов знак на европейски владетел, който може да принадлежи и на фамилията Тертер (?). Считам, че подобна възможност съществува, тъй като според някои писмени източници създаването на Силистренския санджак е осъществено през периода 1413-1417 г., а териториите му припокриват частично владенията на бившето Добруджанско деспотство (Атанасов 2009, 225)7. Може да се предположи, че лицевата страна с монограма дава възможност монетите да циркулират в християнските територии, а хептаграма ги легитимира като официални платежни средства на територията на „Златната Орда“.  Считам, че не трябва да се изключва и възможността тези монети да принадлежат на загадъчния владетел Димитър (Демир бей)8, а монограмът да представлява буквосъчетание от буквите „ДТ“. В нумизматичната литература вече е предложена една емисия пулове, която според Е. Оберлендер-Търновеану принадлежи на този владетел. Г. Атанасов съвсем правилно отбелязва, че предложената тамга не предполага разчитане на името Димитър

9. Самата титла бей подсказва, че той е подчинен на хана, следователно няма право да поставя собствен знак върху монетите си. Правото да сече монети–  سكة (сѝкка) има само ханът, който може да го преотстъпи на васал, а той от своя страна на свой подчинен. Същевременно на нас ни е известно, че Димитър притежава и титлата „princeps“, която го охарактеризира като самостоятелен владетел. Ако действително той (татарският бей) е еминент на представените монети, защо при съставянето на монограма използва букви от кирилицата? Според някои писмени източници той е християнин с княжеска титла

10. Ако бъдещите изследвания потвърдят това становище, тогава ние ще сме в състояние да локализираме и територията, която той управлява. Приема се, че след битката при р. Синюха (1362 г.) татарите на Димитър се преселват в Северна Добруджа и са наречени в османски източници от ХV-ХVI в. „Добруджанската орда”

11. За сега е трудно да се атрибутират новоткритите монети, но вероятно са издание на добруджански владетел – претендент или наследник, за когото не разполагаме с писмени исторически източници. Включването на новоткритите добруджански монети в научната литература ще повиши интереса към тази трудна тема и е възможно да допринесе за изясняването на историческите събития от епохата.  Благодаря на колегите: В. Кирилко (Симферополь, Крым, Институт археологии Крыма Российской Академии наук), В. Авраменко (Киев, Украйна) и П. Петров (Институт археологии им. А.Х. Маргулана, Казахстан) за оказаното съдействие.
 
 Обр. 2. Нов тип владетелска монета от Добруджа с монограм „/Т“ (средата на XIV век).

Л: Централно разположен монограм „/T“, по периферията: нечетлив неарабски надпис.

О: Хептаграм.

1. Монетата е открита в землището на гр. Волково, Украйна (т. 1,10 г / д. 17,5 мм) и се съхранява в частна колекция в Украйна. Любопитно е, че в региона се откриват монети на добруджанския владетел Тертер (1385– 1399). Благодаря на А. Кривенко (Тирасопол, Молдова) за оказаното съдействие.;

2. Монетата е от открита в местността „Дядо Желевата чешма“ и понастоящем се съхранява в фонда на РИМ– Добрич с инвентарен номер-N: I 3880, (т. 1,05г / д. 18,5мм). Благодаря на В. Парушев (РИМ – Добрич) за оказаното съдействие.

Прикачени файлове


  • roca, Kanzass, kolevst and 1 other like this



Нов Отговор



  


0 Потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни