33 отговора на тази тема

[LuboPi10]

Несериозно четиво

Четох някакви отзиви и ще ми е интересно да го прегледам.

[LuboPi10]

Моят сайт
a тук има кандидати за всички български царе:
Моят сайт

Благодаря за линковете. На друго място съм ги срещал тези монети по-категорично определени: на визиготи, Теодорик/остроготи, ломбарди...
Добре, че още не са се намесили братята македонци и не са ги припознали като техни.
Спирам, че оспамих темата.

[roca]

не е така, и нме е спам!
При част от тях има "читливи" надписи който могат да оприличат реални исторически личности и племена...в други случай не
И ние макетата ги изпреварихме...ние си имаме Бузата!

[панко чепа]

Оригинал Аспарух !
Без варварски измишльотини . Фотогенична точност - анатомична едентичност ! Татарски оченца - петлеши перенца ! На чист български без точки и тиренца ! Оферти само с предплата долари/евра по избор на клиента - цитат на ББ !

Прикачени файлове

•  0032102411.jpg   50,47K   49 Брой сваляния
•  0032102422.jpg   49,42K   38 Брой сваляния

[edin]

Предоставям информация за още 1 монета, намерена обаче при редовни археологически разкопки.

Неизвестна монета на цар Георги І Тертер от Мисионис
Ангел Конаклиев
(археолог в РИМ-Търговище)

Въстанието на Ивайло през 1277 г. и последвалите бурни политически събития в България слагат край на управлението на династията на Асеневци. В борбите за царския трон в Търново побеждава боляринът Георги Тертер. Вземайки властта той полага началото на династията на Тертерите, управлявала България в смутните десетилетия в края на ХІІІ и началото на ХІV в.
В научната литература от Георги І Тертер са познати два типа монети – един сребърен, сечен по подобие на венецианските матапани и един тип медни монети сечени със сина му и съуправител Теодор Светослав.
Досега известните 14 броя монети (Дочев 1992, 82) от сребърното монетосечене на Георги І Тертер копират венецианските матапани (Мушмов 1924, 86, Юрукова,Пенчев 1990, 93). Върху лицето на монетите е изобразен Христос с нимб, с дълга коса и брада. Облечен е с туника и мантия. Седи насреща в трон с високо правоъгълно облегало. В двете си ръце държи на коленете си евангелие. Вляво и вдясно от главата му е изписано IC XC. На опакото са изобразени прави, анфас, владетелят вляво и св. Георги вдясно. Помежду си държат знаме с дълга дръжка. Царят е без корона, с дълги коси и брада. Облечен е в сакос и мантия. Свети Георги е с нимб, къса коса и брада. Облечен е в туника и мантия. Около изображенията на владетеля и светеца има надпис ГЕWРГΗЕ ГЕWРГΗ. При повече от известните екземпляри горе до дръжката на знамето е изписано вертикално DUX.
При археологическите разкопки през 2007 г. на крепостта намираща се на 7 км. югозападно от Търговище, която отъждествяваме с описания от ал Идриси през 1153 г. град Мисионос (Меберсинос, Месинос) (Недков 1960, 130)сред многото материали беше намерена сребърна монета. Открита бе при разчистване централната улица на ранновизантийската крепост. През този период крепостта е играла ролята на цитадела на близо 140 дка. оградена градска площ.
Монетата е с кръгло сребърно ядро, леко огънато, изтрита в централната част. На лицето е изобразен Исус Христос, седнал на богато украсен трон, с нимб. Вляво от главата му е изписано ІХ, а вдясно ХС. Околовръз има правилен кръг от къси насечки, като печата е леко изместен наляво.
Върху реверса са представени владетелят, отляво прав, анфас, без корона с дълга брада и мустаци. Отдясно св. Георги с нимб, къса брада и мустаци. Двамата държат по средата между тях знаме разтворено на ляво с дълга дръжка. Отляво на владетеля има надпис по посока на часовниковата стрелка на кирилица ГЕОР. В дясно от свети Георги е гравиран надпис обратно на часовниковата стрелка ЦР, като Ц-то е огледално. Околовръз правилен кръг от къси насечки. Печата е центриран правилно спрямо ядрото.
Диаметър на ядрото е 18,95 мм. Теглото е доста малко – 1,24 гр.
Като изображения монетата изцяло се покрива с известните досега и повтаря структурата на венецианските матапани. Прави впечатление обаче по-добрата иконография. Въпреки изкривяването и изтритите части образите са ясни и отчетливи. Липсва и титлата DUX до дръжката на знамето. Видно от известните изображения на сребърни грошове на Георги І Тертер печата на матрицата излиза извън ядрото. При нашата монета печата изцяло се вмества в ядрото, което показва че размерът на използваната матрица е малко по-малък от известните досега. Новото при нея се явява надписът. За първи път тук се появява титлата ЦР, изписана вляво от св. Георги.
В литературата изследваща монетите на българските царе и в частност тези на Георги І Тертер няма единно мнение във връзка с отпечатване на неговите сребърни грошове. Обстойното им изследване показва, че те са подражание на венецианските матапани (Дочев 1992, Юрукова, Пенчев 1990, Авдев 2007,19-27, Гълъбов 2002-2003, 70). Някои автори отнасят отсичането им към 30-те и 40-те години на ХІV в.(Дочев 1992, Авдев 2007), като се подлага на съмнение принадлежността им към монетосеченето на Георги І Тертер. Други (Юрукова, Пенчев 1990) дават един кратък отрязък от време относно отсичането им – 1284 г., като затрудненията при датирането на тези монети идват както от малкия брой известни монети, така и от надписите по тях.
Новооткритата от нас монета дава известна яснота относно монетосеченето на Георги І Тертер. Титлата ЦР, известна засега само върху тази монета, изписана вдясно от св. Георги, най-вероятно е поставена през 1284 г. когато Византия фактически признава признава царската титла на българския владетел. Трудно е да се предположи изписването на тази титла да е станало в началото на управлението на Георги І Тертер или след 1285 г. поради факта че той е бил поставен в сложна политическа ситуация притиснат от Византия и Златната орда.
Единствения известен засега екземпляр от типа ГЕОР ЦР предполага силно ограничено използване на този матрица. Намирането и в Мисионис не е основание да се приеме, че тук е съществувала монетарница сякла този вид сребърни монети. Намерена в конкретна археологическа среда, в един явно изразен търговски център какъвто е бил Мисионис през Второто българско царство новооткритата монета на Георги І Тертер, дава нови сведения относно монетосеченето на българските царе в края на ХІІІ в.
Резюме:
Unclassified coin of Geaorgi Terter I.
A new type of silver coin of the Bulgarian tsar Georgi Terter I was found during the archaeological excavations at stronghold Missionnis (near the town of Targovishte) in 2007.
The coin had been stamped using a smaller sized mould. Its iconographic design follows the patterns seen on similar numismatic monuments from Sofia and Veliko Tarnovo.
However, this is the first coin to be discovered which states explicitly the title of the Bulgarian ruler as Ts-R.
Литература
Авдев 2007: С. Авдев. Имитации на венециански грошове от България. Нумизматика, 1982, 1, с. 19-26.
Гълъбов 2002-2003: Г. Гълъбов – Принос към историята и нумизматиката на средновековна България. Част трета. Нумизматика и сфрагистика, ІХ, 2002-2003, с.- 70
Дочев 1992: К. Дочев – Монети и парично обръщение в Търново ХІІ-ХІV в. В.Търново 1992, с. 82-83.
Мушмов 1924: Н. Мушмов – Монетите и печатите на българските царе – София 1924 г., с. 86
Недков 1962: Б. Недков – България и съседните и земи през ХІІ век според Идриси. С. 1960, с. 69, 75, 83, 130
Юрукова,Пенчев 1990: Юрукова Й.,В. Пенчев – Български средновековни печати и монети. София 1990, с. 93-98

Прикачени файлове

•  Georgi Terter-New-R.jpg   134,87K   0 Брой сваляния
•  Georgi Terter-New-A.jpg   130,43K   0 Брой сваляния

[edin]

Между другото искам да спомена, че около 80% от намерените сребърни монети от типа "DUX ГЕОРГИ", които преди издаването на каталога на д.и.н.Константин Дочев се определяха като монети на цар Георги Тертер, са открити около град Попово, а останалите около 20% на територията от Попово до Ловеч, с преобладаване във Велико Търново. Не съм чул някой да е намерил такава монета по на запад от Ловеч. Ако някой колега има информация за друго местонамиране на този тип монета, ще съм му багодарен да го сподели.

[vvarbanov]

Не е лесно да се намерят медните ,а какво остава за сребърните монети на Георги Тертер.Мога да намеря информация за тях но ще ми отнеме известно време.На север от Попово на крепоста до с.Нисово съм намирал една медна монета на Георги и Светослав Тертер ,и една на Светослав и Георги Тертер.

[edin]

Не е лесно да се намерят медните ,а какво остава за сребърните монети на Георги Тертер.Мога да намеря информация за тях но ще ми отнеме известно време.На север от Попово на крепоста до с.Нисово съм намирал една медна монета на Георги и Светослав Тертер ,и една на Светослав и Георги Тертер.

Медните "излизат" основно на Момина крепост във Велико Търново.
Интересуват ме сребърните, защото в каталога на Дочев пише, че се откриват в Северозападна България, Сърбия, Югозападна Македония и Хърватска - факт, който според мен се разминава с действителността. Хора от Врачанско, Монтанско и Видинско, дори и Плевенско, изрично са ми казвали, че по техните краища такива монети изобщо не "излизат".
За това питам колегите, някой ако има информация нека да я сподели.

[Ford Prefect]

 LongScreenshot_2020-06-06-21-59-46.png   769,61K   2 Брой сваляния

[roca]

Уникално разчитане отново.

Иначе евала, като цяло почти запълни Първо Българско Царство. Чудя се кой ли ще е следващият... може би следва да открием и някой по-малко известен, примерно Кормесош или Севар

 

P.S. Това е описанието на оригиналните монети:

d N IhS ChS RE - X REGNANTIUM Large draped bust of Christ facing, with cross behind his head and with curly hair and a short beard; he holds a book of Gospels in his left hand and raises his right in benediction. Rev. dN IUS-TINIA - NUS MULTUS AN’ Crowned facing bust of Justinian II, wearing loros and holding cross potent on three steps in his right hand and a patriarchal cross on a globe inscribed PAX in his left.

По всякаква логика отпред трябва да имаме имитативен надпис на "d N IhS ChS RE - X REGNANTIUM", а не на Caesar Tervelus или каквото е там

[edin]

LongScreenshot_2020-06-06-21-59-46.png

Да...до сега си мислех, че във Виена са се разхождали само кан Крум и кан Омуртаг, а то излиза, че и кан Тервел е ходил там на екскурзия, ама като по-бедничък е плащал с непълноценни монети , т.е. държавни фалшификати. 

Евала на откривателят

[roca]

И понеже много ми се иска да помогна, Ето още един нов тип на Тервел:

https://www.acsearch....html?id=703331

За съжаление са го продали още през 2009-та без да имат и на идея какво съкровище имат

[edin]

И понеже много ми се иска да помогна, Ето още един нов тип на Тервел:

https://www.acsearch....html?id=703331

За съжаление са го продали още през 2009-та без да имат и на идея какво съкровище имат

roca, според описанието оргигиналните монети, послужили за образец на това ново " откритие" са следните:

Прикачени файлове

•  157789.m.jpg   24,84K   0 Брой сваляния
•  242549.m.jpg   22,92K   0 Брой сваляния

[roca]

roca, според описанието оргигиналните монети, послужили за образец на това ново " откритие" са следните:

Точно тези са... Аз затова копирах описанието, макар че сега виждам друго.

Той не я описва като монета на Тервел, а като Българска имитация от времето на Кан Тервел, демек може и Дончо да я е сякъл

Продължавам да не разбирам как точно реши, че е българска, предвид че много народи секът имитации на Византия, като може би най-известните са арабско-византийските такива, в който дори арабите вкарват години. Ясно е че тази не е такава, ама защо точно българска трябва да е